Иван Атанасов е професионалист с над 20-годишен опит в гейм индустрията. Той е лектор в Онлайн курса по Game Design. В курса, Иван ще представи на студентите си как се изгражда една игра, независимо дали е видео, тейбълтоп, с карти или зарове.
Запознайте се с Иван Атанасов, гейм дизайнер, консултант на свободна практика, писател и преподавател.
Как избра да се реализираш като Game Designer и какви са особеностите на твоята професия?
Професионалният ми път започна доста късно за мен (2002 година), сега, обикновено, хората влизат в индустрията веднага след училище, но по мое време просто нямахме индустрия в България, та трябваше да се позанимавам с други неща, преди да стана гейм дизайнер на видео игри.
Завърших икономика, но винаги съм се увличал по създаването на неща и така и не успях да се запаля по, придобитата от мен професия. Още на около 16 години направих първата си тейбълтоп игра, която беше вдъхновена от Super Packman (8 битовата версия). После тя претърпя няколко надграждания, докато стана приключенска игра със съкровища, дракони и какво ли още не.
Остана си за вътрешна употреба, обаче, тъй като у нас си нямахме и понятие какво са тейбълтоп игрите по това време (освен Монополи и Не се сърди човече, другите ни бяха непознати). Исках да създавам истории и направих списание за фантастика и фентъзи. В което, освен, че бях редактор, се изявявах и като автор. Именно там, написах и правилата за втората българска Pen & Paper ролева игра – Аксиом16. Ендивал ме изпревариха с издаването на книгата, но първите правила, които публикувахме в списанието бяха преди тях, така че сме били почти първите.
Покрай тестовете на ролевата игра се запознах с хора от Хемимонт, която беше май единствената фирма за компютърни игри и те ме поканиха да с присъединя към тях. Така станах гейм дизайнер.
По какви проекти си работил до момента и имаш ли любим сред тях?
По доста проекти съм работил и не винаги съм можел да избирам. Това е част от работата като дизайнер – не винаги (дори доста рядко) ще работите по ваши идеи. Аз лично съм имал късмета да работя по няколко проекта от самото начало и да мога да ги оформя още на концептуално ниво, но когато не съм имал такава възможност съм опитвал да търся интересни и предизвикателни проекти. Любимите ми жанрове са ролевите игри и стратегиите, така че тях ги помня с най-добри чувства. Като цяло съм се опитвал да се “влюбвам” във всички мои проект, така че не е лесно да се откроят “любимците”, но все пак ще назова няколко.
Първата ми игра, която направихме в Хемимонт беше Glory of the Roman Empire – сити билдър стратегия, която се получи доста добре, предвид, колко неопитен бях (добре, че екипът около мен беше по-мъдър и не ме остави да върша глупости). С голямо желание работих по Earthrise, което беше първият български ММО проект, но за жалост така и не успя да се получи. Урокът от там е, че не бива да си правите собствен енджин, а да се фокусирате върху добрата игра – а концептуално тя беше много амбициозна и интересна. Част от идеите и решенията ни все още ги няма май (не съм играл наскоро ММО игри, така че може и да греша). Имаше няколко лични проекта, които няма как да не съм обичал, но част от тях не успяха да се завършат поради лош мениджмънт от моя страна – явно ме бива повече за дизайнер, отколкото за мениджър.
Но най-любимият ми проект, естествено е следващия!
Има ли игра, която е променила начина, по-който подхождаш в разработката на твои проекти като гейм дизайнер или такава, която всеки game design ентусиаст трябва да е играл поне веднъж?
Има доста игри, които са определили вижданията ми за гейм дизайна. Аз съм израснал с възхода на видео игрите и за разлика от много западни гейм дизайнери, които са се инспирирали от тейбълтоп и ролеви игри, то аз съм се инспирирал от компютърните. Baldur’s Gate беше моят първи сблъсък с D&D и оказа голямо влияние върху желанието ми да направя своя собствена ролева система, а и оформи вижданията ми за ролева игра на компютър (въпреки, че моите дизайни винаги са били малко по-екшън ориентирани).
Играта Civilization ме накара да заобичам стратегиите – това е първата игра, която ме накара да изкарам цяла нощ пред компютъра. Не можах да се спра, докато не я завърших (играхме я заедно с мой добър приятел у тях от 6 часа вечерта на единия ден до към 7-8 на другия). Става дума за първата Цивилизация, разбира се. X-Com: UFO Defense ми показа походовите битки в стратегически условия, което комбинирано с изследванията и развитието на отделните персонажи ме направи заклет фен на жанра и до днес. И накрая (но не и по значение), моята любима игра е Heroes of Might & Magic 3 – играта, която не спира да те изненадва с нови и нови възможности, които откриваш, благодарение на елегантния дизайн на системите в нея.
А сред задължителните игри за всички дизайнери е да си харесат и заиграят поне една от популярните и успешни MMO игри на пазара – аз започнах с Ultima Online, но в момента стандартът е по-скоро World of Warcraft (двете са доста различни).
Какви са перспективите за професионално развитие пред един начинаещ game designer?
Игрите са все още недостатъчно изследвана територия. Въпреки, че индустрията е огромна, развитието на нови технологии и различни платформи предоставя множество възможности за иновации и за изява. Много области се очаква да бъдат подобрени, или улеснени, от AI, но дизайна, не е сред тях. Или поне така вярвам аз, тъй като гейм дизайна не е просто да копираме работещи модели, а да създаваме нови изживявания. А това предполага да познаваме човешката психология. Тя пък от своя страна е доста несигурна наука, така че винаги има място за нови хипотези и експерименти.
Начинаещите дизайнери просто трябва да са отворени да се учат и да не се боят да експериментират, и да грешат. Ако не грешим, значи, че не опитваме достатъчно силно да постигнем нещо ново.
Ти си лектор в курса по Game Design. Какви теми ще разгледате със студентите в хода на обучението?
Ще се опитваме да обхване всички аспекти на гейм дизайна и да разберем защо игрите се различават от другите медии, като киното, например. Ще си говорим за съставните части на играта – гейм системите и изграждащите ги механики. Ще изследваме възможностите за разказване на история и за създаване на определени усещания, чрез механиките в игрите, чрез контрола, който даваме на играча. До къде се простира този контрол – дали ние сме автори на това изживяване, или играчите!? Кой е по-важен – ние или те? Как да подходим при създаване на игрите – от концепцията до реализацията. С какви проблеми ще се сблъскаме. Как да разберем дали сме на правилния път и дали нашето решение наистина допринася, за да направив играта по-добра или всъщност не. Какво е бюджет за игра и как да се съобразяваме с него. Как да подхождаме при създаване на персонажи, нива, истории и т.н.
Не обещавам, че ще успеем да покрием всички проблеми, които могат да възникнат при създаване на игри, тъй като това е занаят, който се учи най-добре с практика, но обещавам да ви дам основата, която ще ви позволи да подходите по правилен начин към бъдещите проблеми, които ще възникнат в процеса… а такива ще има!
Кой е най-ценният урок, който искаш да предадеш на своите студенти?
Да ги науча да мислят “извън кутията”. Да ги накарам да не търсят решенията по лесния начин, като гледат другите, а първо да разберат, какви са целите, които искат да постигнат и след това да могат да анализират всички възможно подходи, които биха им помогнали да ги осъществят. Гейм дизайнът е умение да решавате проблеми… по възможност интересни.