Димитър Димитров, известен като „Анимитер“, е артист с поглед към светове, които все още не съществуват. Псевдонимът му се появява като начин да се отличава сред множеството, но с времето се превръща в нещо повече – част от неговата идентичност.
Той е продуцент, режисьор, художник, аниматор, монтажист, сценарист, саунд дизайнер и лектор в ARC Online. Стои зад 18 късометражни и среднометражни анимационни филма, както и детски анимационен сериал.
За него творчеството е естествено продължение на детската игра, а талантът – способността да виждаш света по необичаен начин, дори когато изглежда непостижим. Вместо да се примирява с границите на реалността, той ги разширява, създавайки нови пространства, които убеждават и другите, че могат да съществуват.
Ако искаш да научиш повече за професионалния му път, прочети интервюто!
Имаш изключително богат опит – от игри и телевизия до кино и анимационни сериали. Как се адаптираш към различните проекти и формати?
Единственият начин да навлезеш в каквато и да било задача или проект е да намериш подобна случка, някъде из личния си живот. Филмите са преди всичко наука за него. Най-добрият начин е да се заселиш за известно време в историята на проекта. Изследвай взаимовръзките на героите, съдбите им, визуалната естетика на проекта, целта на неговото съществуване. Най-важното е да го обичаш, без да го критикуваш, да се замислиш за най-добрата съдба, която можеш да му изградиш, и да му отделиш възможно най-много любов, докато го създаваш.
Кои са най-важните елементи, които правят една анимация въздействаща и запомняща се?
Най-важният елемент, който вдъхва живот на всяка история или герой, е да се свържеш с него като създател – да бъдеш търпелив, да го изчакаш да се развие, за да ти покаже своя път. Трябва да бъдеш чувствителен към това, което героят ще ти подскаже да добавиш към поведението му, докато творческият процес се разгръща.
От работата по филмовите ти продукции кое беше най-голямото предизвикателство?
Всеки филм е едно напълно неизвестно приключение и това е най-хубавото – колкото по-малко знаеш какво трябва да направиш, толкова повече активираш себе си, за да намериш решение. Понякога добрите идеи не са плод на логическа мисъл, трябва да ги търсиш с интуиция или просто да оставиш на случайността. Умението да работиш със случайностите е едно от най-ценните в изкуството, а опитът служи най-вече, за да ги разпознаваш и разбираш тяхната история и природа.
Кой е най-ценният урок, който би искал да предадеш на курсистите?
Бих искал да ги науча да се вглеждат, да изследват, да съпреживяват, да мислят с чуждия ум и да гледат през очите на съществата, които създават. Да разберат конструкцията на фантазията и логиката на случайността. Гледам на преподаването като на друг начин да се уча. Преподавам неща, които сам искам да науча, но все още не разбирам напълно, и това придава творческия момент в процеса.
Как AI промени начина, по който създаваш своите проекти? Какви са основните предимства и предизвикателства при използването му в този процес?
Изкуственият интелект промени всичко към по-добро, защото до неговото появяване рутината беше обсебила творческия процес. Той обезсмисли излишните елементи като старанието, търсенето на самоцелно красивото, повтаряемостта на идеите и качеството на изработката като художествено достойнство. Сега художникът трябва да се премести другаде, където всъщност му е мястото, защото всяко произведение е на първо място материализация на някаква идея и смисъл, уловен и доставен в нашия свят.
Всъщност, думата “изкуствен” не е коректна, когато с AI работи творец. Интелектът обслужва идеите на автора, затова е по-правилно да го наричаме “разширен”, както го нарича Стив Джобс. Преди 15 години той каза, че бъдещето принадлежи на взаимодействието между човека и машината. Това е естественият път на нещата.
Овладей изкуството на режисирането на проекти! Включи се в онлайн курса „Анимационна режисура“ и превърни идеите си в завладяващи истории. Стартираме на 27 май!